Много се кефя на тоя сайт. Са любимия ми раздел е за завистта и алчността, след като вече привърших с похотливостта. Та да си дойдем на думата, ето някоя и друга анонимна изповед от този сайт:
Завист:
На всички завиждам бе деба техната мамица. Начи толко съм завистлив, че като видя нещо хубаво у некой целия се кривя от зор. Eй а па тва видим ли некой с лъскава кола освирепявам, потим се и ми става зле. Тва некой с лъскави дрехи, с готина булка - лелелеее майко колко ги кълнем такива. Било грозно да завистиш - бе деба вашта майка философска и на вас че ви завидим за моралните ценности къде сте ги отгледали. Айде.
Гняв:
М22
живота ми е като някаква гадна приказка - сякаш наистина "някога, някой си е решил аз да съм преебания". нещастен съм! ако случайно ми се случи нещо хубаво, зад ъгълла ме дебне нещо отчайващо лошо. ще започна с това че съм дебел - и не просто дебел, ами от онзи вид хора който нито са дебели нито са слаби, не съм толкова огромен но всичко трупам в задника, и имам огромен дебел и свлечен гъз - в профил приличам на човека - задник. обмяната ми на веществата е абсолютно преебана от всякъде. непрекъснето страдам от липса или на соли или на захар, ако хапна нещо вднага отивам да сера.
хожата ми се обазнява невероятно бързо, потя се лесно, излизлизат ми пъпки като някой от тях не могат да бъдат остранени и оставят като подутини по лицето ми. кръвта ми е невероятно чуствителна към бактерии, затова ми излизат пъпки навсякъде, дори по гърба и по гърдите. гърба ми е станал като лунен релеф. имам незаздравяващи кървящи рани от тези пъпки - виждал съм се в огледалото, по ужасно е от някой филм с орки и тролове. имам като цяло ужасен външен вид. девствен съм. некога не съм имал гадже и не се учудвам заради вида ми е. не знам малкото ми приятели как ме понасят да ме гледат - много съм неприятен за сетивата на всеки нормален човек. всичките ми приятели си живеят, ебат си се ... аз ... страдам. всеки опит да направя някаква промяна в живота си е била не само безуспешна, ами толкова болезнена че да не се пробвам пак по този начин. от всички тези проблеми с времето развих и умствени проблеми - имам тикове на лицето, стрес, панически атаки, не мога да се концентрирам, забравям работи който са се случили преди 2 минути, ставам пасивен и затъпявам. преди няколко месеца ми се появиха проблеми с колената (пращят като качвам стълби), имам сериозни проблеми със зрението... изследваха ми слуха в болница и ми казаха че съм почти глух за високите тонове. работя от зори до мрак, скъсвам се от работа. обслужвам капризни тъпи копелета за 20 лева на ден, слушам им капризите по цял ден, най-найкрая една стотинка бакшиш няма. вземам някакви пари но нямам за какво да ги харча освен да се напия. искам да се надрусам, да се надрусам и да умра. мисля вече и за самоубииство. представям си ако се метна от някъде как ще се размажа на земята - един размазан дебелак с деформиранот тяло.
имам невероятно разбиране за света около мен но това не ми помага - точно обратното - виждам къде са грешките, не не мога да направя нищо за да оправя нещата. забога аз не мога да се орпавя със собствените си проблеми. не знам че единствения изход е да живея както до сега съм живял - в непрестанна болка (душевана и понякога физическа)
ама дебелия грозен звяр настреща ти има чуства, и той (аз) има нужда от любов и утеха.
ако има господ не знам как и защо той позволява това. не съм лош човек - всеки ден правя добри дела, плащам за грехове който не съм сторил. проклет да си господи, ПРОКЛЕТ ДА СИ.
започнах да ненавиждам всичко красиво и чисто, започнах да ненавиждам светлината още по-отдавна. в душата ми е мрак и отчаяние. тъмнина!!!
днес мисля да се напия и да се метна от покрива.
Пет Окт 12, 2007 10:05 pm