Р-р-р-р-т-т.Мошната пръдня отекна в спалното и войниците започнаха да се будят един след друг.Само миг по-късно взе да се стели и дежурната миризма на развалени яйца.По-съобразителните започнаха да подвикват на дневалният да отвори прозорците докато останалите започнаха да хвърлят джапанки и възглавници в посока кревата на редника Парчев, самият Парчев пък седеше в кревата си и се хилеше глуповато.Острата смрад достигна и до чувствителният нос на редника Станчев който плю на пода промърмори нещо за дишане на нечий дифузии и тегли една сочна псувня. Редника Бонев и той да не остане по назад хвърли едната си джапанка в посока Парчев но не вложи достатъчно старание в прицелването си и джапанката му прелетя покрай Парчев и улучи редника Анатолев.Редникът Анатолев бе свинарят на поделението, той бе 2-метров 130-килограмов тулуп и ако не беше униформата му човек би могъл да го сбърка с някой от неговите питомци когато се смесеше с тях да ги храни, та той надигна чорлавата си глава и се огледа още сънен, наоколо цареше безпорядък,а до него на съседното легло Парчев седеше стиснал с две ръце възглавницата си и храбро избиваше летящите срещу него джапанки и възглавници на неприятеля. Анатолев разтърка очи и се почеса по главата чудейки се за какво е цялата тая врява, на него не му направи впечатление миризмата понеже беше свикнал на гадни миризми а и той самият не се бе къпал от известно време и смърдеше на мускус от 2-3 метра. Внезапно в спалното нахлу младши сержант Мехлюзки и се разкрещя при вида на цялата тая кочина, Мехлюзки беше висок около 160 сантима и останалите го наричаха "джуджето" зад гърба му но иначе не си поплюваше. Лека полека войниците започнаха да подреждат спалното и вече бяха събрали пръснатите възглавници и чехли, едни лъскаха кобинките си с вакса а други шиеха нови якички на куртките си.В задният край на спалното редника Станчев навиваше двама други да направят мечка на Парчев като заспи вечерта а Парчев седеше на парапета пред спалното и вадеше пилета от носа си, когато събра достатъчно маса той я сви на топче и го щъкна срещу дневалният който го наблюдаваше, дневалният успя да отскочи навреме.Парчев беше особенно доволен тъй като предната вечер бе набарал едни скрити запаси от русенско варено в кухнята. Понеже бе голям лакомник готвачите криеха от него всичката излишна храна но вчера той откри едно скривалище за което те бяха забравили отдавна и поради това консервите с русенско варено бяха с изтекъл срок на годност което в крайна сметка щеше да му изиграе лоша шега. А за още поголямо нещастие точно този ден воиниците щяха да имат тренировки за изпит по строева подготовка. Тренировките минаваха под зоркия поглед на майор Гусински който винаги беше много критичен и трудно можеше да му се угоди. След закуската войниците се бяха строили на плаца очаквайки майор Гусински да приеме строя когато редника Парчев почуства леко неразположение в червата. Майорът оглежда известно време строя след което нареди тренировката да започне. Войниците започнаха да маршируват под жаркото слънце докато майорът се оттегли в щаба на сянка, от своят кабинет той имаше изглед над почти целият плац. Стоят не бе изминал и петнайсетина метра когато Парчев пръдна и войниците се разсмяха мислейки си че Парчев отново се бъзика но всъшност на него никак не му беше до шеги. Неразположението му се бе увеличило и той започна да получава позиви като при типичните симптоми на диария. Парчев стисна бузи и пусна следващата пръдня по терлички, това му донесе леко облекчение за момента. Пот изби по челото му от напрежението и и без това бурсучестата му физиономия бе станала още по бурсучеста. Той пусна още една по терлички и нова порция смрад се понесе из строя, редника Станчев зад него и няколко други войника вече се държаха за носовете. Парчев целият се бе зачервил потта се стичаше по лицето му, заради стиснатите бузи вдигаше крак като стар подагрист, реши да пусне още една и тъкмо се подготвяше да разхлаби полека сфинктера си когато от задните редици някой му напра такъв шут в гъза че за миг Парчев почувства как пръднята му се връща от където е дошла, при други условия той би скочил и разбил носа на наглеца но
сега му благодари наум.На майор Гусински веднага му направи впечатление изчанчената походка на Парчев,
"Ей, тоя катил Парчев марширува като насран бе, не биваше да го слагам в предните редици" помисли си той. През това време парчев вече едвам се сдържаше, той спешно се нуждаеше от план ако не искаше да напълни гащите и да стане за резил пред всички "Мисли, мисли" повтаряше си наум, огледа се трескаво и изведнъж се присети че строят щеше да премине покрай лавката на гърба на която имаше тоалетна, до нея оставаха около 30-ина метра. Парчев стисна бузи, напънът вече бе станал непоносим "Само още няколко метра... Само още..." помисли си когато изведнъж... Се изпусна, чу се нещо като тънко изсвирване последните няколко тона на което прозвучаха някак мокро като някакво бълбукане.Парчев усети как нещо гъсто и топло се размазва между бузите му. Зад гърба си чу нечий кикот и през ума му мина мисълта че на задника си сигурно има петно. Мазната рядка смес потече надолу и след няколко маршови стъпки Парчев почувства как крачолите започват да му лепнат. За негов късмет строят вече бе на няколко крачки от лавката,Парчев заряза строя и хукна с все сили към тоалетната, след секунди от там прозвуча какафония от пръдни във
всички възможни тоналности придружени от колкочещи и пляскащи звуци като от самосвал когато исипва баластра.Старшина Дерибеев
тъкмо сладко похапваше вафла пред лавката когато прозвуча тази какафония той я захвърли погнусен в близките храсти. От тоалетната гадната смрат се стелеше на талази около лавката и всички я избягваха през този ден а лавкаджията разправяше наляво надясно че Парчев имал диария и чак оплискал плочките. Цялото поделение се смя с него а историята се разправяше от уста на уста като виц. Но той самият не се промени остана си все същият катил.
Сря Сеп 24, 2014 7:37 pm