Събуждам се аз една сутрин и гледам - на неква пейка съм. Ставам аз и си мисля за едно кафенце и изведнъж гледам - "а, Борисовата градина". Абе викам си "хуу ае, кво толко. Спала съм, не съм напраила нищо лошо". Неква катерица ме нападна, напрао и разкатах фамилията, ша ма тормози тя сутринта. Поизтупах се, събрах си дрехите от съседната пейка и гледам - нема ми чорапите. "Ааа"- викам си... "Дрее ми - имам гащи". Поразходих се малко, позамислих се, викам си: "Бе кви са тея тъпотии, я да се прибирам!" Тръгвам си, вървя си по пътя и по едно време огладнях. Викам си: "Са пък що ми се яде" и си продилжих. Блъснах се в някъв пътен знак, наритах го, как ми се пречкаше дееба. Фанах тролея. Пътувам си и си пея и хората ми се карат. "Дееба тея селяни дееба" си викам, ядосах се и слезнах. После видях няква кака, че си фърля кифлата, викам "Недей ма, ше я ям!" Закусих си доволно и се разходих до другата спирка. Там па запалена цигара си намерих. Примолих някъв да ми услужи с кафето си за половин час и той се нави. Беше слънчево хубаво, аз си изпих кафенцето, изпуших си фаса и реших да се разхода още малко. По пътя изкарах 3лв с моя чар и така стигнах до кварталната бутка. Там ме чакаха познатите от квартала с едно шише водка и Стамат, който работи там от три години и с него си се знаеме отдавна. Той ми е правил много услуги и за тва ми е приятел. Много си го уважавам Стамат. И той си ме знае. Пийнахме шишето и после пих една бира. После незнам къде съм си пила, заспах по едно време.
Съб Мар 15, 2008 2:40 am
