Забраненият плод

Мислите ли, че забраненият плод е най - сладък? Предполагам няма нужда да разяснявам метафората...

Ясно - първо аз.

Ами аз мисля, че логиката предполага да не е така.
Все пак обаче много хора мечтаят за недостъпни и забранени поне морално личности.

Аз не мисля, че забранния плод е най-сладък.Може би ако някой висшестоящ те привлича то е заради самия него. Сексуалните привличания не различават професия, прослойка, малцинствена принадлежност и т.н..

Според мен известните личности и висшестоящите хора са просто по трудно достъпни, но това не ги прави забранения плод. Ако си свободна жена, без "багаж", не виждам защо трябва да ги приемаш като забранен плод. Друг е въпроса ако си с някого, но тогава забранения плод няма да са известните личности и висшестоящите, а всички.
А по въпроса дали е най - сладък забранения плод, мисля, че не е. Защо трябва да е сладко нещо, след като ти е забранено? Ами преди да ти забранят беше ли сладко? Ако тогава ти е било сладко, то и сега ще ти е сладко, но не защото е забранен плод, а защото просто ти се услажда.

Може и да спре да ти е сладко нещо, което ти е било, както и забранените неща не винаги са забранени, само защото са кофти. Понякога се забраняват хубавите неща, за да не се стремят всички към тях. Повечето религии са доказателство за това. Тъй като повечето хора спазват голяма част от моралните норми на религиите, са си изградили лични забрани. Това ще рече, че законите на страната ти може и да ги разрешават, но моралните ти задръжки не. Щом има такива задръжки, забрани и спирки, значи има и изкушение да се нарушат. Това изкушение се появява точно поради факта, че нещо не е разрешено, а човек няма опит и доказателства, че то трябва да е забранено. В крайна сметка не се ли опита - няма как да разбереш резултата.

Зависи дали имаш нужда да опитваш.

Да, Супер Марио, наистина зависи. Лично аз нямам, защото имам доста ясни представи какво точно искам и защо и опита ми ясно показва, че моралът е нещо необходимо и човек сам трябва да си изгради такъв. Всеки си има нещо, което е забранено. Истината за мен е, че когато сам си го забраниш то не те изкушава. Все пак обаче това не пречи да има хора, които не си градят принципи на базата на собствен опит, а вземат на готово нечии други ( в повечето случаи на родителите и обществото, сред което се развиват). Така се появяват забрани, които не си си изградил сам и е съвсем нормално на даден етап от развитието си да ги нарушиш по разни причини.

А що се отнася до мнението на Абадон, може би не съм дала достатъчно примери. За да се поправя ще дам пример с това, че несподелената любов работи именно на този принцип. Някой не иска да те вижда, да е близо до теб и т.н. (забранено ти е лично от обекта), но ти пак си го харесваш и мислиш за него и съответно търсиш начин да бъдеш с него. Аз мисля, че това става именно заради амбицията ти непременно да постигнеш близост със "забранения" обект. Няма да давам пример с имена, защото не би било честно, но всички познаваме лично такива хора. Ако отношенията се развият по някакъв начин достатъчно, тогава не мисля, че обекта е толкова желан и преследван. Фактът, че повечето хора вярват, че правейки се на "недостъпни" стават по - привлекателни за някого е добър пример за влечение към "забраненото". А за повечето хора няма забранен, а "много трудно постижим". Обикновено докато разбереш, че нещо е абсолютно забранено минава доста време.
Сещам се и за пример с близки и роднини (не толкова близки, като родителите). Например родител на близък приятел (забранен от морална гледна точка), съпруг или интимен партньор на приятел, брат или сестра на съпруг. Имам примери и за такива случаи. Моя позната все си мечтаеше за мъжа на братовчетка си. В крайна сметка не спря да си мисли за него, въпреки че беше приела факта, че не е морално да прави каквото и да е с него. Пък един познат беше много привлечен от жената на брат си. В крайна сметка успя да преспи с нея, и въпреки, че брат му повече не му проговори, той твърди, че това е най - хубавия му секс.
Мога да вкарам за пример и секса с коня, но тука трябва много да приказвам пак за моралните забрани.

Да не намесваме коня.С хората е достатъчно сложно!!!

Бе сложно е, ма не чак толкова. Все пак повечето неща за човека се знаят. Едно от тях е, че той обича да нарушава забрани, не само по отношение на секса, но и по отношение на храни, пиене, наркотици и т.н. Изкушеието и привличането към непознатото и новото са причината за наличието на тази поговорка за плода. Въпросът е къде е логиката в това да пробваш нещо нездравословно при положение, че имаш известни очаквания за евентуалния лош резултат? Защо ти е да си затормозяваш функциите на мозъка с алкохол и наркотици, при положение, че за да си жив и здрав именно мозъкът е определящ? Защо ти е да вдишваш дим, при положение, че от него се задушаваш? Защо ти е да спиш с жената на съседа, при положение, че той ти е близък приятел и от него извличаш повече полза? Изобщо защо човек извършва със себе си самоубийствени процедури, въпреки, че инстинктът му казва да живее и да се пази?

На всичките ти въпроси може да се отговори с един отговор: Защото децата не знаят, мъжете са тъпанари, а жените кучки!